Шестнадесетгодишен колумбиец, изгубен в Испания
Първа среща с пациента
„Това е Виктор, нашият син, докторе“, казват родителите и бутат момчето към вратата на кабинета Ви.
Пред Вас стои средно високо, слабо момче. На лицето му расте неправилно подстригана брада, а мазната нетретирана коса е разпиляна небрежно по лицето му. Изглежда, че през последните дни той дори не сменя дрехите си с чисти.
Виктор не общува много, през цялото време гледа в земята. Родителите подемат разговора.
„Произхождаме от Колумбия, Виктор е най-големият ни син, а от раждането му живеем в Испания. Имаме още три деца“, обяснява майката на Виктор.
Когато попитате кога са започнали да забелязват промени в поведението на Виктор, и бащата, и майката отговарят почти единодушно. „Това започна преди около половин година, но през последните три седмици проблемите се влошиха значително.“
„Той започна да се държи странно. Затваря се в стаята, избягва да контактува със семейството си, отказва да яде това, което жена ми приготвя. Единствената храна, която е склонен да яде, беше готова храна от супермаркета в затворени кутии. Продължава от половин година, но сега е много по-интензивно“, казва бащата. „Бях му ядосан, мислех, че това е просто пубертетска злоба“, добавя той.
„Странното поведение продължаваше да се засилва. Той все търси нещо в стаята си, но не ни каза какво. А когато излиза от стаята си, все се обръща през рамо и се оглежда наоколо“, разказва развълнувано майката.
Добре, разбирам.
Този виртуален случай на пациент е създаден въз основа на клинична практика извън ЕС и следователно може да включва практика, която не е разрешена за употреба.
Съгласен съм да играя в случай на виртуален пациент, създаден извън ЕС. Няма да извличам никакви ползи от този случай за моята или за която и да е друга практика, тъй като този случай може да съдържа неразрешена употреба на одобрено лекарство.