Пред Вас седят двама съсипани хора: баща и майка, които се тревожат за дъщеря си. Без да им задавате въпрос, те сами започват да описват проблема си.
„Ребека винаги е била здраво дете. Бременността ми беше наред, тя винаги се е развивала в съответствие с възрастовите норми“, казва майката на Ребека при първоначалния преглед. Бащата кимва в знак на съгласие и продължава разказа си, за да облекчи съпругата си от трудната ситуация:
„Ребека бързо се научи да говори и да смята. Тя прекарва много време в четене на книги. По природа беше срамежлива, трудно се сприятеляваше, избягваше шумни компании и партита“, разказва баща ѝ.
Според двамата родители тя винаги се е учила добре в училище. Преди две години тя успешно започва обучение в университет в областта на културологията. Тя завършва първата година без затруднения. Но след това настъпи промяна.
През есенния семестър на втората година психичното ѝ състояние се влошава без видима причина.
„Тя престана да се грижи за външния си вид, започна да пропуска часовете в университета, спря да общува с малкото си приятели и прекарваше повечето време затворена в стаята си“, разказва бащата.
Майката е разстроена, гласът ѝ трепери. „По време на общуването с нас от време на време тя започваше да говори странни неща, без никакъв смисъл. Престанахме да я разбираме“, шепне майката.
„Още по-страшни бяха ситуациите, в които тя сякаш говореше с някой невидим човек или слушаше нещо, което ние не можехме да чуем“, добавя бащата. Като най-лошия случай той описва ситуации, в които Ребека изпада в безпричинни изблици на смях.
Добре, разбирам.
Този виртуален случай на пациент е създаден въз основа на клинична практика извън ЕС и следователно може да включва практика, която не е разрешена за употреба.
Съгласен съм да играя в случай на виртуален пациент, създаден извън ЕС. Няма да извличам никакви ползи от този случай за моята или за която и да е друга практика, тъй като този случай може да съдържа неразрешена употреба на одобрено лекарство.