16-годишен пациент от мъжки пол, лекуван до миналата година в психиатрично заведение в друг регион, е насочен за амбулаторна оценка. След като скоро се е преместил в нашия град, той идва за първи път в амбулаторията, придружен от майка си. Момчето седи в чакалнята и гледа пред себе си без никаква емоция.
„Джордж, можеш ли да почакаш тук, ако обичаш?“ - питате момчето.
Той не реагира, затова се обръщате към майка му. „Бихте ли дошли с мен, госпожо Смит?“
Майката е разстроена. Състоянието на сина ѝ силно я притеснява.
„Какъв беше Джордж като малко момче, докато си играеше с връстниците си?“ - питате Вие.
„Стеснителен. Особено срамежлив и плах. Откакто започна да учи в гимназията, нещата се влошиха“, казва майката на Джордж и започва да плаче.
Предлагате ѝ кутия с кърпички.
Тя Ви разказва как Джордж постепенно намалява връзките с връстниците си. „Той ми каза, че не обича да му се подиграват зад гърба. Продължаваше да се затваря от света сам в стаята си“ - обяснява майката на момчето.
„Имал ли е някакви специални интереси?“
„Да, започна да чете много. Първоначално се зарадвах на това. Интересуваше се от историята на ХХ век. Но след това започна да развива специален интерес към нацизма“ - спомня си майката и отново се разплаква.
Добре, разбирам.
Този виртуален случай на пациент е създаден въз основа на клинична практика извън ЕС и следователно може да включва практика, която не е разрешена за употреба.
Съгласен съм да играя в случай на виртуален пациент, създаден извън ЕС. Няма да извличам никакви ползи от този случай за моята или за която и да е друга практика, тъй като този случай може да съдържа неразрешена употреба на одобрено лекарство.